Зад всяка торба биохумус стои един скромен, но забележителен организъм — червеният калифорнийски червей. Той не привлича вниманието с размерите си и не впечатлява с външен вид, но способността му да превръща органичните отпадъци във висококачествен тор го прави един от най-ценните съюзници на градинаря.
В тази статия ще разгледаме биологията на този червей, как се размножава, какви условия са му необходими и как всеки може да започне да го отглежда — от малък домашен компостер до по-сериозна ферма.
Кой е червеният калифорнийски червей
Червеният калифорнийски червей (Eisenia fetida), известен също като компостен червей или тигров червей, е вид земен червей, специално селектиран за преработка на органична материя. Въпреки името си, той не произхожда от Калифорния — среща се естествено в Европа, но именно в Калифорнийския университет през 1959 година е развита технологията за масовото му отглеждане и оттогава носи популярното си име.
По външен вид е тъмночервен до бургундски на цвят, с по-светли ивици между сегментите на тялото. Възрастните екземпляри достигат 6 до 12 см дължина и тежат около 0,8-1 грам. За разлика от обикновените дъждовни червеи, които обитават по-дълбоки почвени слоеве, червеният калифорнийски червей живее в горните 20-25 см, точно там, където се натрупва разлагащата се органична материя.
Анатомията му е впечатляваща за толкова малко създание. Той притежава пет сърца и затворена кръвоносна система, дише през кожата си, има калциращи жлези, които неутрализират киселинността на храната, и своеобразна „воденичка“ — мускулест стомах с пясъчни зрънца, който стрива храната механично. Храносмилателната му система е толкова ефективна, че преработва храна, равна на собственото му тегло, за едно денонощие.
Размножаване и жизнен цикъл
Червеният калифорнийски червей е хермафродит — всеки индивид притежава и мъжки, и женски полови органи. Въпреки това, за размножаване са необходими два червея, които се чифтосват и обменят сперма. След оплождането всеки от двата червея образува кокон (капсула) с размер на малко пшеничено зърно, в който се намират от 2 до 20 зародиша.
При оптимални условия от кокона се излюпват малки бели червейчета за 2-3 седмици. Те постепенно порозовяват и за около 60-90 дни достигат полова зрялост. Един възрастен червей може да произведе кокон на всеки 7-10 дни, което означава, че популацията се удвоява приблизително на всеки три месеца. За една година един червей може да даде началото на до 1500 потомци.
Коконите са изключително издръжливи — те преживяват екстремни температури и засушаване, като могат да „чакат“ подходящи условия повече от година, преди да се излюпят. Това е и причината, поради която популацията бързо се възстановява след неблагоприятни периоди.
Продължителността на живота е друго впечатляващо качество — при добри условия червеният калифорнийски червей живее до 15-16 години, което е четири пъти повече от обикновените земни червеи.
Какво прави биохумусът толкова ценен
Биохумусът (вермикомпост) е крайният продукт от храносмилателната дейност на червея. Когато червеят поглъща органична материя, тя преминава през сложна система от ензими, микроорганизми и киселини в храносмилателния му тракт. Резултатът е субстанция, коренно различна от изходния материал.
Биохумусът е тъмен, рохкав, с приятен земист аромат и изключително богат състав. Той съдържа всички 16 есенциални елемента, необходими на растенията, в лесно усвоима форма — азот, фосфор, калий, калций, магнезий, желязо и множество микроелементи. Освен това е изключително богат на полезни микроорганизми, хуминови киселини, ензими и растежни стимулатори.
В сравнение с обикновения компост или оборския тор, биохумусът е по-концентриран, по-чист от патогени и семена на плевели, по-лесен за съхранение и приложение. При правилно производство е практически без мирис, което го прави подходящ дори за използване в саксии и затворени пространства.
Именно затова биохумусът от BiohumusBG е предпочитан избор за градинари, които искат да подхранят почвата си без риск от преторяване и без неприятни миризми.
Условия за отглеждане
Червеният калифорнийски червей е непретенциозен, но има няколко основни изисквания, които трябва да се спазват.
Температура. Идеалният диапазон е 15-25°C, като най-активен е при около 20°C. При температури под 5°C червеите стават неактивни и спират да се хранят, а при над 35°C умират. През зимата леглата трябва да се покриват със слама, рогозки или друг изолиращ материал, за да се предотврати замръзване. През лятото е важно да се осигури сянка и редовно овлажняване.
Влажност. Червеите дишат през кожата си и се нуждаят от постоянна влага — оптимално около 70-80%. Субстратът трябва да бъде влажен, но не заблатен. Простият тест е да стиснете шепа от материала — ако капнат няколко капки вода, влажността е подходяща.
Светлина. Червеите са фоточувствителни и избягват пряката светлина. Леглата трябва да бъдат покрити или поставени на сенчесто място. Това е и причината червеите да работят предимно нощем или в тъмнината на дълбоките слоеве.
Киселинност. Оптималното pH е 6,5-7,5. Прекалено кисела среда (например от цитрусови отпадъци) дразни червеите и забавя развитието им. Ако е необходима корекция, може да се добави фина варовикова брашно или яйчени черупки.
Въздух. Червеите се нуждаят от кислород. Субстратът трябва да е достатъчно рохкав, за да позволява свободна циркулация на въздух. Натъпкани, плътни или заблатени легла водят до анаеробни условия, които са смъртоносни за червеите.
Хранене
Червеният калифорнийски червей се храни с всякаква разлагаща се органична материя. В професионалните ферми основната храна е полуразложен оборски тор от едър рогат добитък, който дава най-качествен биохумус. Могат да се използват и конски тор, заешки тор и други видове.
При домашно отглеждане менюто е по-разнообразно и включва кухненски отпадъци от плодове и зеленчуци, утайка от кафе и чай, яйчени черупки (смлени), хартия и картон (накъсани и навлажнени), окосена трева и опадали листа, както и трици и стара слама.
Важно е да се избягват месо и мазни продукти (привличат вредители), цитрусови плодове в големи количества (прекалено кисели), лук и чесън (дразнят червеите), както и растителни остатъци, третирани с пестициди.
Храната се слага на тънък слой от около 5 см върху повърхността на леглото. Когато червеите преработят този слой, се добавя следващият. На всеки две седмици е добър ритъм за хранене при ферма на открито. При домашен компостер храненето може да бъде по-често, но с по-малки количества.
Домашен вермикомпостер — за начинаещи
Не е необходимо да имате ферма, за да се възползвате от способностите на червения калифорнийски червей. Малък домашен вермикомпостер е достъпен за всеки и може да се постави на балкона, в мазето или в градината.
За най-простия вариант са необходими два пластмасови контейнера (около 40-60 литра), поставени един в друг. В горния контейнер се пробиват дупки за дренаж и вентилация, а долният събира излишната течност, която също е отличен течен тор. На дъното на горния контейнер се поставя слой от нарязана хартия или картон, навлажнен до консистенция на изстискана гъба, след което се добавят червеите.
Около 500-1000 червея са достатъчни за стартиране на домашен компостер. Те ще се размножат сами до оптималната гъстота. Хранете ги с кухненски отпадъци, като добавяте нова храна, едва когато предишната е почти преработена.
При правилни грижи домашният компостер произвежда няколко килограма висококачествен биохумус на месец — достатъчно за саксийните растения и малка леха.
Ферма на открито — за по-сериозните
За тези, които искат да произвеждат биохумус в по-големи количества, следващата стъпка е ферма на открито. В България има две утвърдени технологии — отглеждане върху почва и отглеждане върху твърда площадка (бетон или асфалт).
Основната единица е леглото — площ от около 2 квадратни метра (обикновено 2 м широчина и 1 м дължина). Едно такова легло съдържа приблизително 100 000 червея, от които около 30 000 са възрастни. За създаване на ферма е необходим „майчин заряд“ — начална популация от съществуваща ферма.
За всяко легло е нужно и поне още толкова място за манипулации, съхранение на храна и готов биохумус. Почвата под леглата трябва да бъде добре отцедлива, за да се избегне заблатяване. Препоръчва се защитна мрежа от долната страна срещу къртици, а отгоре — срещу птици (особено косове и гарвани).
Активният сезон в българските условия е от средата на март до средата на декември. Всяко легло преработва около 1,8-2,2 тона оборски тор за сезон и произвежда приблизително 600-800 кг биохумус. На всеки три месеца при добри условия популацията се удвоява, което позволява разделяне и създаване на нови легла.
Прибиране на биохумуса
Готовият биохумус се разпознава по тъмния си, почти черен цвят, рохкавата си структура и липсата на мирис. Той се намира в долния слой на леглото, докато червеите се хранят в горните 10-15 см.
Най-простият метод за прибиране е да спрете да храните леглото за 1-2 седмици, след което да поставите нова храна само в единия край. Червеите постепенно ще мигрират към храната и след няколко дни можете да прибирете биохумуса от другия край, вече почти без червеи.
Друг метод е използването на мрежа — поставя се върху леглото и се зарежда с храна. Червеите преминават нагоре през мрежата, след което тя се повдига заедно с тях, а биохумусът остава отдолу.
Готовият биохумус се пресява, за да се отстранят по-едрите непреработени частици, и се съхранява на сухо и сенчесто място. При правилно съхранение запазва качествата си с месеци.
Чести проблеми и решения
Най-честият проблем е бягство на червеите от леглото. Това обикновено означава, че нещо в средата не е наред — прекалено мокро или сухо, прекалено кисело, или храната е прясна и се загрява при разлагане. Решението е да коригирате условията — проверете влажността, спрете да слагате кисели отпадъци и се уверете, че торът е достатъчно отлежал преди да го подадете на червеите.
Мухи (особено плодови мухички) са друг чест проблем. Те не са вредни за червеите, но са неприятни. Покрийте храната с мокра хартия или тънък слой пръст, за да ограничите достъпа.
Мравките се появяват, когато средата е прекалено суха. Увеличете поливането и те ще изчезнат.
Къртиците са сериозна заплаха за ферми на открито. Защитната мрежа под леглата е задължителна. Птиците (особено косове) също могат да причинят щети — мрежа отгоре или рогозка за покриване решават проблема.
Заключение
Червеният калифорнийски червей е малко, но изключително полезно създание, което превръща ненужните органични отпадъци в един от най-ценните природни торове. Независимо дали ви интересува като любопитен природен феномен, като начин за рециклиране на кухненски отпадъци, или като сериозна земеделска дейност — вермикултурата предлага решения за всяко ниво на ангажираност.
А ако предпочитате готовия продукт без грижите по отглеждането, биохумусът от BiohumusBG е произведен по контролирана технология от здрави и добре гледани червени калифорнийски червеи — готов за използване в градината, лехата или саксията.
